|
|
ТОЙ И ДЕТЕТО
Той се взираше безизразно през прозореца. Денят беше мрачен, но това не пречеше на децата, които играеха на гоненица и се смееха навън. Стрелките на часовника се местеха неусетно, точно както преминаваха и хората под прозореца. А дървото отсреща, с тънки стебла и вечно зелени листа, подредени в срещуположни двойки, също беше застинало във времето - нечут, глух шепот от някакъв друг свят, потънал в сивотата/примката на реалността.
Посветено на нашите деца
Обича да расте на слънце
Темата е красива, защото включва в себе си думите „обича”, „расте” и „слънце”. Те са като три извора, чиито ручеи се вливат в реката Живот.
Кой обича? Защо обича? Какво обича? Растението обича... Сладките сокове от земята. Дъждът и светлината от небето. Прегръдката на другите растения, нежността на въздуха и танца с вятъра. Детето обича. То обича да го обичат. Милите хора край него. Мечтае да порасне, както крехката фиданка бленува да стане вършебно дърво, криещо в клоните се тайната на златната ябълка.
|
|