Посветено на нашите деца

Обича да расте на слънце

Темата е красива, защото включва в себе си думите „обича”, „расте” и „слънце”. Те са като три извора, чиито ручеи се вливат в реката Живот.

Кой обича? Защо обича? Какво обича? Растението обича... Сладките сокове от земята. Дъждът и светлината от небето. Прегръдката на другите растения, нежността на въздуха и танца с вятъра. Детето обича. То обича да го обичат. Милите хора край него. Мечтае да порасне, както крехката фиданка бленува да стане вършебно дърво, криещо в клоните се тайната на златната ябълка.

Как трябва живото същество да расте? Защо расте? Докога растежът е красив... защото той всъщност е постепенна раздяла с младостта и пътуване към старостта. Може би е добре да се расте с наслада, без излишни анализи, а първично и радостно. След мрака да се преоткрива светлината, а след студа – топлината. Да се расте нагоре, към звездите, към небето, към духовното, към слънцето.

Стигнахме до Слънцето. Стигнахме до недостижимото. Без него дали може да се обича, да се расте? Но трябва да се внимава с бързането и с доближаването. Екстремният растеж и безумният полет може да завършат с изгаряне, с изпепеляване. А дали ще се случи като при птицата Феникс?

Обича да расте на слънце. Анализирахме думите поотделно и последователно, разгледахме ги и свързано. Нека да опитаме и наобратно... Слънцето расте само в Страната на Обичта.

 Димитър Добрев