ТОЙ И ДЕТЕТО

Той се взираше безизразно през прозореца. Денят беше мрачен, но това не пречеше на децата, които играеха на гоненица и се смееха навън. Стрелките на часовника се местеха неусетно, точно както преминаваха и хората под прозореца. А дървото отсреща, с тънки стебла и вечно зелени листа, подредени в срещуположни двойки, също беше застинало във времето - нечут, глух шепот от някакъв друг свят, потънал в сивотата/примката на реалността.

Той протегна ръце, хвана колелата на количката си и се насочи към хола. Правеше бавни движения и тихо пъшкаше, докато се придвижваше покрай всевъзможни саксии с билки - босилек, салвия, мента, лавандула, мащерка. Това бяха само част от растенията в „ботаническата градина“, която се бе получила неусетно в стаята.  

Мина повече от половин година от инцидента. Лекарите не бяха сигурни в пълното му възстановяване, но бяха казали, че трябва много упорство и усилия, за да се постигне напредък. Освен, че често си правеше коктейл от болкоуспокояващи билки, като слагаше дори и тънките стъбла в отварата, болките не отшумяваха, а Той нямаше желанието да полага нужните усилия, за да подобри състоянието си. Сякаш нещо липсваше.

Тишината в къщата бе нарушена от силно тропане по входната врата. Той реши да го игнорира, както повечето неща в живота си през последните месеци. Но тропането стана още по-силно и настоятелно. Леко раздразнен, се придвижи до вратата. Когато я отвори, видя едно малко дете с насълзени очи, което се държеше за едната ръка.

• Господине, ужили ме пчела! – паникьосано каза Детето.

Той се огледа навън и видя, че Детето е само.

• Къде са родителите ти? – попитай Той.
• Баща ми е на работа, а мама… вече не е сред нас. Може ли да ми помогнете, много ме боли?!

Той отново погледна навън, помисли за момент и покани детето вътре в къщата. Каза му да запретне ръкава си, взе една лупа и започна да оглежда зачервената детска ръчичка.  

• Ехаа, колко много цветя имате! – възкликна Детето.
• Това са билки! – отговори монотонно Той.
• А защо са толкова много? – попита с повдигната вежда Детето.
• Защото облекчават болките ми. А и преди харесвах цветята.
• Аз знам, че растенията обичат светлината, а в хола Ви е малко мрачно! Защо не открехнете малко щорите? – попита загрижено Детето.
• Виждам жилото на пчелата. Сега, не мърдай, за да го извадя! – каза Той

Детето присви очи, но застана смело, готово за манипулацията.

• Ще боли ли? – попита Детето със затворени очи.
• Жилото вече го няма! Извадих го! – каза Той.
• А! Нищо не усетих! – възкликна учудено Детето.
• Стой мирно сега, за да сложа малко босилек върху ухапването. Босилекът има антисептично и противовъзпалително действие. Ще се почувстваш по-добре – каза Той.
• Чудя се, какво ли се е случило с пчелата?! – попита Детето.
• Не знаеш ли, че когато пчелата ужили някого, тя умира?

Детето започна да го гледа втренчено и тъжно.

• Горката пчела. Аз не исках да умира – каза разстроено Детето.
• Защо? Тя те нарани!
• Пчелата е красива! Тя е живо същество и заслужава да се радва на светлината, независимо дали жили или не! Не заслужава да умре! Също както Вие не заслужавате да сте в тази инвалидна количка! – ядосано отговори Детето.

Тази реакция го трогна дълбоко и той се втренчи в Детето. Тази пчела му бе причинила болка, но въпреки това – то искаше да я пощади. Нещо повече – бе натъжено от факта, че пчелите умират, когато жилят.

• Какво ви се е случило, защо сте в тази количка? – полюбопитства Детето.
• Претърпях инцидент и лекарите не са сигурни дали ще проходя отново.
• О, значи сигурно правите много упражнения и усилия, за да проходите отново? – попита Детето.

Той замълча за момент и отговори:

• Мисля, че билките ми са достатъчни. Може би един ден...
• Винаги е трудно, когато искаш да напредваш! – прекъсна го Детето - Аз обещавам, че ще идвам всеки ден след училище и ще Ви нося по едно цвете в саксия, ако правите повече усилия да проходите! Така ще ви се отблагодаря за това, че ми помогнахте, когато пчелата ме ужили!

Неусетно, разговорът с детето направи нещо, което никой, както и той самият не бяха успели. Даде му надежда и вяра, че всяка една крачка, всяко едно малко усилие, има смисъл; че трудностите, жилото, което се е загнездило в теб, е само повод да преодолееш, да се погрижиш за себе си и за другите, да цениш повече живота и улавяш всеки миг. 

Детето изпълни своето обещание и идваше всеки ден до къщата му и носеше по едно саксийно цвете. А Той, с много упорство, се упражняваше и полагаше усилия, за да проходи отново. Всички цветни подаръци нареждаше в двора на къщата.

Един ден, когато броят на саксиите бе станал над четиридесет, Детето отиде до къщата, почука на вратата, но този път нямаше отговор. Учудено от липсата на отговор, заобиколи оградата, отиде до задния двор и видя истинско чудо – Той стоеше изправен, а до него, между цветята, един рояк пчели жужеше около чисто нов дървен кошер.

• Това е подарък за теб – каза Той – За това, че ми припомни, че всяко едно същество има значение за света!

Казвайки това, паднаха стените на затвора, който сам беше зазидал, за да скрие болката. Той не само проходи. С много трудности, но и ентусиазъм, той постигна една отдавна забравена своя мечта, създавайки най-голямата ботаническа градина в града Градината бе толкова красивата, че привличаше посетители и любители на цветя и билки от целия окръг. Но най-важните посетители от всички бяха и най-скъпите му гости - пчелите, които се радваха на важния източник на така важния за тях нектар, който им помагаше, за да продължат своята мисия.